Сини сърца

Това е книга за едно момче от народа - Гунди, за футболния отбор "Левски" и за нашия Апостол.

Левскар значи Свобода, на "синия" запалянко най-добре му приляга да е с високо вдигнато чело, а не с унил поглед! На препълнения стадион „Васил Левски”, по време на честването на стогодишния ни юбилей, привържениците ни доказаха най-накрая чий е "Левски"!

Той, отборът на Апостола, на Гунди е НИЧИЙ!

Защото негов единствен собственик е българският народ! Той е отборът на нашите сърца! А има ли нещо, което да е по-силно от зова, от тласъка на сърцето, приятели?

Само "Левски"!

откъс

Сини сърца

Тръпката се раждаше още от уговорката предния ден, събирахме се на нашето място – там, пред павилиона за вестници в центъра на Кюстендил, в подножието на прочутия хълм Хисарлъка. Под завистливите погледи на „червените” привърженици ние, усмихнати, предвкусващи идната радост, се уточнявахме – бавно, така-а-а, с една неподражаема наслада, до последния детайл за утрешното пътуване-пътешествие…

О, тогава нямаше по-щастливи хора на този свят от нас, нямаше тогава по-щастлив човек от Гената!

Този едър, попрегърбен мъж, останал за мен еталон на безгранична любов към „Левски”, стар ерген, живеещ сам с възрастната си майка, тогава бе в стихията си. Той ходеше напред-назад като замаян, но с достойнство, пушеше хубаво, така-а-а, с настроение и респект играеше цигарата му под къдравия, малко поопоскан и поръждавял мустак…

- Ей, да сте точни - все повтаряше Гената, обръщайки се към нас, останалите - да не забравите часа, че трябва навреме да отидем, да вземем билети, да седнем на трибуните…

Да, това бяха ония истински мигове на Гената, късовете време, когато той се усещаше… човек.

- Хайде стига, бе, Гена, ей, ще ни побъркаш – хубаво се смеехме ние…

Толкова незабравими мигове… Толкова мачове…

Ще си позволя сега да споделя с вас няколко думи само за един от тях.

За този мач, чудо на чудесата, всъщност такъв винаги бе поредната среща на „Левски”, ние … закъснявахме.

Причината бе необикновена – на срещата не идваше… Гената. Усетихме, че нещо лошо има.

Аз хукнах към тях.

Гената иначе бе особен характер, саможив, трудно разкриваше, дори и пред нас, неговите най-близки приятели, неща от личния си живот. Така че за първи път отивах в дома му. И когато звъннах на вратата на апартамента му, дочух кашлица – дълбока, болна кашлица…

Ясно, Гената имаше проблем със здравето.

Така и се оказа.

Той седеше, подпрян на масата, пред него бе разтворен старият му, оръфан портфейл, от който, личеше си, бе извадил преди мигове стара, с пожълтели краища снимка на… Гунди… Да, на големия Георги Аспарухов…

- Как няма да дойда – пресрещна ме той – Само малко посъбирах сили, че нещо ме присвива…

Посъбирал сили… Та той цял се тресеше…

После Гената погали, сякаш баща гали новороденото си отроче, снимката …

Винаги ще помня тези мигове. Там, в бедното жилище на моя приятел, самият той, един самотен иначе, болен, тежко болен вече възрастен човек, застанал сякаш пред икона…

Гената погледна пак снимката, устните му се раздвижиха и… стана.

И тръгна. Чух като в просъница:” Ей, какво щях да направя? Да изтърва мач на моите…”

Стоях, мълчах.

После и аз тръгнах след него.

Тогава за първи път закъсняхме за мач. Но никой не протестираше. За зла участ противникът на „Левски”, „Локо”/София/, ни поведе на стадион „Васил Левски”. Тежък мач, както се казва – закучи се… А пък и едно време – сняг, мокър и лепкав…

Ние вече се бяхме духом предали. Не играеха добре нашите. А и съдията как подпираше локомотивци… Да, май този път нямаше да има радост…

Но Гената не мислеше така. Той всъщност нищо не казваше. Но лицето му, макар присвито от болката в корема, а и от негативния резултат, все пак излъчваше надежда. А ние я познавахме тази негова надежда. И тя все още ни поддържаше поизлинелия вече дух. Да, нямаше начин да не победим!

Така и стана. Към края на мача нашите се вдигнаха на щурм – гол, втори…

Тогава се обърнах.

И изтръпнах – Гената, застанал прав, сияеше. Представяте ли си – възрастен, в цял ръст човек, без горна дреха, свалена по всяка вероятност в промеждутъка между головете, във вълмо от сняг, със снежинки и по гъстите вежди – същински дядо Коледа…

И една отворена широко-о-о, ама толкова широко-о-о уста…

И един вик – така-а-а, отвътре, от най-дълбокото – Хо-хо-хо…

И нямаше следа нито от треската, нито от кашлицата, нито от страданието по лицето му…

Тогава аз разбрах, че един човек може в своя живот да достигне до най-пълното сливане с радостта от живота…

Да, радостта от живота…

Всъщност така и си представям надгробния знак на лобното място на Гената, което ние, неговите приятели, му дължим – фигурата на един изправен, устремен в полет човек, със сияещо лице и едно „хо-хо-хо”, идващо от широко отворената му уста…

Паметникът на „синия” запалянко!

Нашият Гена… Този почти анонимен привърженик на любимия ни отбор, чието благо лице винаги ще е в сърцата ни.

Тук бих искал да направя едно отклонение.

Сега, вече от години живеещ в Париж, виждайки и усещайки на всяка крачка как французите умеят и най-незначителното събитие в своя живот да превърнат в радост от мига, аз разбирам, че по онова време, без да съм и знаел, без да съм и предполагал, аз всъщност съм преживявал най-хубавите мигове от своя живот.

И то благодарение на „Левски”, благодарение на своите приятели от „синята” общност… И най-вече – благодарение на Гената. На този иначе невзрачен, със сивичък и постен животец кюстендилец, който обаче ми показа силата на съпреживяването, на сливането с една идея

Затова за тях, моите левскари от Кюстендил, е тази моя благодарност, изразена в настоящата книга.

Приемете я, приятели, със сърцето си! Така, с дъбокото на сърцето си, както я писах и изстрадах и аз. И не само заради нас, заради оня почти еднообразен соцживотец, който все пак живяхме и май продължаваме да живеем. Но и заради Гената, заради „синята” памет, закодирана в онова негово лобно място, което май никой от нас вече не помни и не знае в кой край на кюстендилските гробища е. Но носи и ще носи, докато и ние сме на тоя свят, а може би и отвъд него, в сърцата си.

Заедно с фигурата …

Да, фигурата на изправен човек, устремен в полет…

изпрати мнение

Контакти